П Р О Т О К О Л № 13 от работна среща “Регионални политики, управление и административен капацитет”

На срещата присъстваха:

  1. Валентин Петров – Секретар на Община Радомир
  2. Валентина Андреева – Община Ковачевци
  3. Станислава Алексиева – Секретар на Община Трън
  4. Екатерина Цветанова – Гл. специалист ЕП, Община Трън
  5. Йонко Йонков – Председател на УС на МИГ Брезник-Трън
  6. Елена Иванова – Директор АКРРДС, Областна администрация Перник
  7. арх. Александра Бабунска – Гл. експерт, Областна администрация Перник
  8. инж. Борислав Драгомиров – Мл. експерт, Областна администрация Перник
  9. Изабела Борисова – Ст. Експерт, Областна администрация Перник
  10. Ирена Тодорова – Мл. Експерт, Областна администрация Перник
  11. Жечка Калинова – „Идеин” ООД
  12. Илиян Опрев - „Идеин” ООД

Срещата бе открита от Елена Иванова - Директор АКРРДС, Областна администрация Перник. Тя даде думата на представителите на фирма „Идеин” да запознаят присъстващите с разработените от тях анализи, които предстои да станат част от Областната стратегия за развитие на област Перник 2014-2020.

Представителите на фирма „Идеин” запознаха участниците в групата с изготвените анализи, включително и изготвения SWOT анализ, както и с изводите, и мненията, които бяха направени на предишните срещи на останалите експертни групи:

 

Демография:

-               основните проблеми – застаряването на населението, намаляване на хората в активна възраст, големите интрарегионални различия, обезлюдяване на периферните зони;

-               образователен статус – съизмерим със средния за страната

Икономически анализ и пазар на труда:

-                 Кризисната обстановка е поставила редица значими предизвикателства пред бизнеса, които макар и количествено по-сериозни поради липсата на диверсификация, качествено не се различават от тези, наблюдавани в останалите общини в страната.

-                 Ръстът на ПЧИ през 2011 г., съчетан със стабилизацията на повечето други икономически индикатори, показва достигането на сравнително стабилно равновесие, което може да послужи за отправна точка за преструктуриране и оптимизиране на регионалната икономика.

-                 Нивото на безработицата е по-ниско от средното за страната, но въпреки това показателят на средната брутна годишна работна заплата е много по-нисък от средния за страната. Това означава, че съществуващите работни места са с ниска добавена стойност, съществува заетост предимно в сектори, изискващи неквалифициран или нискоквалифициран труд;

-                 Голяма част от населението (над 62%) е в риск от бедност и социално изключване.

Покритие и състояние на обществено-обслужващите дейности: здравна, образователна, социална, културна и спортна инфраструктура:

-                 Мрежата от обществено-обслужващите сгради е съсредоточена в гр. Перник и в по-малка степен в по-големите общински центрове;

-                 Наблюдават се ниски нива на здравно покритие, което е в пъти по-ниско от средното за страната в малките и по-отдалечени общини;

-                 Мрежата от здравни заведения е недобре развита и в недобро състояние;

-                 Основен проблем на отдалечените райони е достъпът до качествени здравни, социални, образователни дейности.

Устройство на територията, инфраструктура, състояние на околната среда:

-                 Достъпът (добре развита и поддържана транспортна мрежа) и обезпечеността с водоподаване са едни от основните предпоставки за развитие на селските райони и преодоляване на интрарегионалните различия в областта;

-                 един от най-големите потенциални проблеми в сферата на ВИК на областта е безалтернативното питейно захранване от язовир „Студена”;

-                 покритието на водоснабдителната и канализационна мрежа е по-добро от средното за страната, но състоянието на мрежите е много лошо, което води до големи загуби на вода и замърсяване на почвите и водите;

-                 в ход е проект за газифициране на гр. Перник и гр. Радомир, но за момента броят на присъединените потребители не е голям.

На срещата бе представен SWOT анализ, очертаващ силните и слабите страни, възможностите и заплахите за област Перник през следващия програмен период, които могат да се обобщат като:

Силни страни:

-                 Стратегическото местоположение и близостта до София и важни международни транспортни коридори и пазари до летище София;

-                 Традиции в областта на индустрията и добивната промишленост, наличие на полезни изкопаеми;

-                 Достатъчна по покритие мрежа от детски градини, което подкрепя заетостта и бързата реинтеграция на млади семейства в пазара на труда;

-                 Наличие на културен и туристически потенциал – добре развита читалищна мрежа, паметници на КИН, богат културен календар, природни забележителности, активни спортни клубове; сравнително нисък дял на учениците, които напускат образователната система без завършено средно образование;

-                 Ресурси за ВЕИ

Слаби страни:

-                 Големи демографски проблеми - застаряващо население, прогресивна тенденция за намаление на дела от населението в трудоспособна възраст;

-                 Големи интрарегионални различия - ниска плътност на работните места в резултат на ниска икономическа активност (особено в малките общини);

-                 Икономическо състояние на населението - ниски доходи и висок дял от населението в риск от бедност и социално изключване; прекомерно съсредоточаване на работните места в сектори с ниска добавена стойност на труда; ниско образована работна ръка;

-                 Проблеми на регоналната икономика - липса на диверсификация; слабо вътрешно потребление на продукти и услуги

-                 Ниска мобилност на работната сила в малките общини (особено ниско квалифицираните); ниска достъпност до здравни услуги на населението в по-малките и отдалечените общини; ниско качество на междуселищната транспортна инфраструктура, затруднен достъп до някои населени места; нисък интензитет и качество на междуселищния транспорт в областта;

-                 Екологични проблеми - високо ниво на замърсяване;

-                 Миграция на високо квалифицирания персонал към столицата; липса на персонал за позициите за специалисти в областта;

-                 Неизползваеми земеделски земи и липса на рекултивация на земята;

-                 Неефективно управление на водните ресурси и остаряла ВиК система.

 

Възможности:

-                 Трансгранично сътрудничество и капитализиране на достъпа до вътрешни и външни пазари (създаване на мрежи, клъстери, специализация и т.н.);

-                 Целенасочена подкрепа на производства с висока добавена стойност и преструктуриране на местната икономиката;

-                 Развитие на областта като логистичен център;

-                 Достъп до НИРД инфраструктурата на столицата;

-                 Европейско финансиране; разширено участие в европейски програми и ефективно използване на наличните средства;

-                 Система за управление на отпадъците в процес на изграждане.

Заплахи:

-                 Риск от обезлюдяване - Значителни интрарегионални разлики в икономическото, социално и демографско развитие и качеството на живота, с тенденция за задълбочаване; драстична депопулация на малките общини и разрушаване на паралелните структури за взаимно подпомагане, особено в изолираните населени места; изолация на населени места поради ниските инвестиции в подръжката и доизграждането на локалната пътна мрежа; невъзможност за предоставяне на условия за качествен живот в малки населени места с основно възрастно население и липса на достъп до основни социални и здравни услуги поради нарушена мобилност (липса на транспортна инфраструктура, непригоденост на съществуващата към специалните изисквания на тази целева група);

-                 Засилване на негативните демографски тенденции - Увеличение на броя хора в пенсионна възраст: липса на средства за автономен живот, допълнителен натиск върху ресурсите на семействата (време, средства) и системата за социални услуги;

-                 Риск от социално изключване - социално изключване на уязвими / неравнопоставени сегменти от обществото (етнически малцинства, инвалиди, възрастни хора, семейства под прага на бедността и т.н.);

-                 Допълнително забавен темп на възстановяване на местната икономика поради фокуса върху структурно уязвими сектори (добивна промишленост, строителство, и т.н.);

-                 Автоматизация и релокация на производството и заменяне (чрез механизация) на нискоквалифицирания труд;

-                 Липса на високо квалифицирана работна ръка и подготвени специалисти, които да позволят преориентирането на местната икономика;

-                 Липса на инфраструктура, ресурси (вкл. мрежи) за иновации;

-                 Липса на възможност за съфинансиране от общините на необходимите инвестиционни проекти;

-                 Продължаващо (промишлено) замърсяване на околната среда;

-                 Липса на законови механизми за реализиране на големи инфраструктурни проекти.

Представителите на фирма „Идеин” направиха уточнението, че са получили сигнали за разминавания в данните, предоставени от Националния статистически институт. Те уточниха, че дори да има известно разминаване в стойностите, важни са тенденциите на развитие, които тези стойности показват.

Участниците дискутираха предоставената информация:

Г-жа Станислава Алексиева, Секретар на Община Трън: „Данните от НСИ не са верни. В Трън има 3 общопрактикуващи лекари и само 1 филиал на спешна помощ, лаборатория и 2 зъболекари.”

Относно Стратегията – много е важно е качеството на водоснабдителната мрежа. Над 75% от водата се губи, докато стигне от главния водопровод до потребителя.”

Г-жа Елена Иванова, Областна администрация Перник: „Смятате ли, че към този момент има възможност за извеждане на приоритет „Туризъм”?”

На този въпрос представителите на община Трън и на община Ковачевци изразиха мнението си, че има предпоставки за развитие на туризъм, но главният проблем е мисленето на хората в тези населени места. Има реализирани няколко проекта за къщи за гости, които не посрещат посетители поради предубеденост и нежелание от страна на собствениците.

Екатерина Цветанова, Община Трън: „В Трън ще се прави информационен център. Важно е да се предлага интегриран туристически продукт – еко пътеки, вело-алеи, заедно с информационни табели и брошури, карти и филми за популяризиране. Спечелен е проект за рехабилитация на пътищата, които водят до обектите. Тази година организираме и още един нов фестивал. Имаме намерението да направим поляна с беседки и барбекюта близо до ”Ждрелото”. Имаме хотел, който от няколко години се опитва да проработи, но има проблем с осигуряването на добро обслужване. Участваме и в съвместен проект заедно с още три общини от западния регион.”

Г-жа Елена Иванова даде предложение да се възстанови традицията за „Улица Вълшебна”, която да представя занаятите от всички общини и да подканва хората да посещават тези места и предложи подобни идеи да се включат в общинските планове за развитие.

Като обект с туристически потенциал бе посочена и крепостта при с. Чуковец.

Г-н Валентин Петров, Секретар на Община Радомир подчерта, че е много важно да се обърне внимание на приходната част. Сподели и също така, че привличането на инвеститори е много трудно, въпреки потенциала и добрите условия, които имат общините в областта.

Срещата бе закрита от г-жа Елена Иванова, която благодари на всички за активното участие.

Търсене
Електронна пощенска кутия
ТГС България - Сърбия
ТГС България - Сърбия