Областна администрация Перник

На срещата присъстваха:

1. инж. Ема Михайлова, Гл. инженер, Община Перник
2. инж. Камен Каменов – Ст. Експерт, Община Перник
3. Росен Симеонов – Общински съвет Перник
4. Димитър Димитров – Зам. кмет Радомир
5. Соня Евтимова – Община Трън
6. Инж. Елена Комитова – Община Ковачевци
7. Ясен Кацаров - „Топлофикация – Перник” АД
8. инж. Цветелин Петров – Областно пътно управление – Перник
9. инж. Емил Стефанов – ДП НКЖИ София
10. Тотка Златкова – КИИП Перник
11. Тодор Йорданов – РС на КНСБ Перник
12. арх. Даниела Димитрова – „Ардимекс” ЕООД
13. Елена Иванова – Директор АКРРДС, Областна администрация Перник
14. арх. Александра Бабунска – Гл. експерт, Областна администрация Перник
15. инж. Борислав Драгомиров – Мл. експерт, Областна администрация Перник
16. Изабела Борисова – Ст. Експерт, Областна администрация Перник
17. Илиян Опрев, фирма „Идеин” ООД

Срещата бе открита от Елена Иванова - Директор АКРРДС, Областна администрация Перник. Тя благодари на участниците за присъствието и сподели, че според нея проблемите, обект на настоящата група, както и на групата „Устройство на територията и градска среда”, са ключови за разрешаването и на останалите проблеми във всички останали сфери на икономическия и социален живот на областта.  Тя даде думата на Илиян Опрев - представител на фирма „Идеин”, за да запознае присъстващите с разработените анализи, които предстои да станат част от Областната стратегия за развитие на област Перник.

Илиян Опрев, „Идеин” ООД: „Ще Ви представя аналитичната част до този момент. Имаше доста работа между двете срещи. Данните с които разполагаме са от Националния статистически институт. Започваме с демографската характеристика на областта, след това е здравеопазването и инфраструктурата.” В представената презентация бяха изведени някои акценти:

Демография и образователен статус на населението:

-                 големи интрарегионални разлики в разпределението на населението в рамките на областта, обезлюдяване на периферните зони, миграции на населението към по-големите градове и извън страната;

-                 възрастова структура – застаряващо население, намаляване на броя на хората в активна възраст;

-                 образователната степен на населението е съизмерима със средните показатели за страната.

 

Икономически анализ и пазар на труда:

-                 срив на икономическите показатели;

-                 преобладаващ дял на индустриалните производства и на добивната промишленост в областта;

-                 Издадените разрешителни за строеж като мерител за икономическата активност и доверието в развитието на икономиката следват националната тенденция на спад след 2008г., но са повече от средното за страната;

-                 нивото на безработицата е по-ниско от средното за страната, но въпреки това показателят на средната брутна годишна работна заплата е много по-нисък от средния за страната. Това означава, че съществуващите работни места са с ниска добавена стойност, съществува заетост предимно в сектори, изискващи неквалифициран или нискоквалифициран труд;

-                 голяма част от населението (над 62%) е в риск от бедност и социално изключване.

Здравна, образователна, социална, културна и спортна инфраструктура:

-                 Мрежата от общественообслужващите сгради е съсредоточена в гр. Перник и по-големите общински центрове;

-                 Обезлюдяването в периферните региони е довело до опустяване на някои от обществените сгради, а законодателството в някои от случаите създава пречки пред това те да бъдат използвани с друго предназначение;

-                 Наблюдава се ниски нива на здравно покритие, което е в пъти по-ниско от средното за страната в малките и по-отдалечени общини;

-                 Мрежата от здравни заведения е недобре развита и в недобро състояние;

Околна среда:

-                 Качество на въздуха – екологичните проблеми са концентрирани около по-големите градове, където гъстотата на населението и на производствените замърсители е най-висока. Проблемът със замърсяването на въздуха е голям, тъй като градът е сред най-замърсените в странтата. Съществуват и географски предпоставки за задържане на замърсения въздух. Освен големите промишлени предприятия, голямо влияние върху чистотата на въздуха оказват и битовите потребители на твърди горива, транспорта и лошото състояние на уличната мрежа. Силното влияние именно на тези фактори може да даде логично обяснение на факта, че намаляването на производствата в следствие на кризата, не оказва толкова осезаемо влияние върху замърсяването на въздуха.

-                 Качество на водите – един от основните причинители за влошаване на качеството на водите е недоброто състояние на канализационните системи. Като цяло процентът на обхванатите от ПСОВ отпадни води е над-средния за страната.

-                 Замърсени територии - 2500 дка от площта на областта са замърсени с цинк и олово. Останалата част от територията има положителна оценка за състоянието на почвите

 

Инфраструктура:

 

Транспортна мрежа – бяха представени данни за дължината и вида на пътната инфраструктура на територията на областта и броя на автобусните линии (представените данни предизвикаха несъгласие и коментари от страна на присъстващите и следва да бъдат проверени и коригирани при необходимост);

 

„Пътната инфраструктура в областта, която е част от Републиканската мрежа, възлиза на общо 568 км. (към 2011 г.):

•Автомагистрали – 10 км;

•Първокласни пътища – 80 км;

•Второкласни пътища – 66 км;

•Третокласни пътища – 412 км.

•Дължината на железопътната мрежа възлиза на 111 км. с гъстота 46,4 км./1000 кв. км.

•Областната транспортна схема на Пернишка област (2012 г.) /според г-н Илиян Опрев от фирма “ИДЕИН”/ включва 5 автобусни линии, намалели от 28 през 2005 г.”

 

Водоснабдяване и канализация

-                 сред един от основните проблеми в тази сфера бе отбелязано безалтернативното питейно захранване от язовир „Студена”;

-                 покритието на водоснабдителната и канализационната мрежа, както и частта на отпадните води, които се пречистват на територията на областта е по-добро от средното за страната, но качеството на мрежата е лошо, което е причина и за наличие на загуби в размер над 70%;

-                 Делът на населението, свързано с обществена канализация в област Перник, е 78.9% в 2011 г. (в сравнение с 74% на национално ниво);

-                 Само 4,9% от населението е обхванато от канализация без никакво пречистване, при 18,3% за страната;

-                 74% от населението са обхванати от ПСОВ, при средно 55,7% в страната.

Топлоснабдяване, газоснабдяване и енергийна мрежа

 

-                 Топлоснабдяване е осигурено само в гр. Перник с топлоизточник ТЕЦ Република. Основен източник на суровини за комбинираното производство на топлоенергия и електроенергия в ТЕЦ-а е пернишкият каменовъглен басейн, което и води до редица проблеми в областта на околната среда;

-                 В ход е проект за газифициране на град Перник и град Радомир, осъществяван от „Рила газ“ ЕАД - към м. януари 2013 г. в гр. Перник е построена 46 км. газопреносна мрежа, а в гр. Радомир са построени 21 км. газопреносна мрежа. Все още потребителите, които са се присъединили към мрежата са много малко (в Радомир има само двама потребители);

-                 Областта попада в електроразпределителната мрежа на ЧЕЗ България.

Бе представен SWOT анализ, очертаващ силните и слабите страни, възможностите и заплахите за област Перник през следващия програмен период, които могат да се обобщат като:

Силни страни:

-                 Стратегическото местоположение и близостта до София и важни международни транспортни коридори и пазари до летище София;

-                 Традиции в областта на индустрията и добивната промишленост, наличие на полезни изкопаеми;

-                 Достатъчна по покритие мрежа от детски градини, което подкрепя заетостта и бързата реинтеграция на млади семейства в пазара на труда;

-                 Наличие на културен и туристически потенциал – добре развита читалищна мрежа, паметници на КИН, богат културен календар, природни забележителности, активни спортни клубове; сравнително нисък дял на учениците, които напускат образователната система без завършено средно образование;

-                 Ресурси за ВЕИ

Слаби страни:

-                 Големи демографски проблеми - застаряващо население, прогресивна тенденция за намаление на дела от населението в трудоспособна възраст;

-                 Големи интрарегионални различия - ниска плътност на работните места в резултат на ниска икономическа активност (особено в малките общини);

-                 Икономическо състояние на населението - ниски доходи и висок дял от населението в риск от бедност и социално изключване; прекомерно съсредоточаване на работните места в сектори с ниска добавена стойност на труда; ниско образована работна ръка;

-                 Проблеми на регоналната икономика - липса на диверсификация; слабо вътрешно потребление на продукти и услуги

-                 Достъпността и мобилността - ниска мобилност на работната сила в малките общини (особено ниско квалифицираните); ниска достъпност до здравни услуги на населението в по-малките и отдалечените общини; ниско качество на междуселищната транспортна инфраструктура, затруднен достъп до някои населени места; нисък интензитет и качество на междуселищния транспорт в областта;

-                 Екологични проблеми - високо ниво на замърсяване;

-                 Миграция на високо квалифицирания персонал към столицата; липса на персонал за позициите за специалисти в областта;

-                 Неизползваеми земеделски земи и липса на рекултивация на земята;

-                 Неефективно управление на водните ресурси и остаряла ВиК система.

 

Възможности:

-                 Трансгранично сътрудничество и капитализиране на достъпа до вътрешни и външни пазари (създаване на мрежи, клъстери, специализация и т.н.);

-                 Целенасочена подкрепа на производства с висока добавена стойност и преструктуриране на местната икономиката;

-                 Развитие на областта като логистичен център;

-                 Достъп до НИРД инфраструктурата на столицата;

-                 Европейско финансиране; разширено участие в европейски програми и ефективно използване на наличните средства;

-                 Система за управление на отпадъците в процес на изграждане.

Заплахи:

-                 Риск от обезлюдяване - Значителни интрарегионални разлики в икономическото, социално и демографско развитие и качеството на живота, с тенденция за задълбочаване; драстична депопулация на малките общини и разрушаване на паралелните структури за взаимно подпомагане, особено в изолираните населени места; изолация на населени места, поради ниските инвестиции в подръжката и доизграждането на локалната пътна мрежа; невъзможност за предоставяне на условия за качествен живот в малки населени места с основно възрастно население и липса на достъп до основни социални и здравни услуги поради нарушена мобилност (липса на транспортна инфраструктура, непригоденост на съществуващата към специалните изисквания на тази целева група);

-                 Засилване на негативните демографски тенденции - Увеличение на броя хора в пенсионна възраст: липса на средства за автономен живот, допълнителен натиск върху ресурсите на семействата (време, средства) и системата за социални услуги;

-                 Риск от социално изключване - социално изключване на уязвими / неравнопоставени сегменти от обществото (етнически малцинства, инвалиди, възрастни хора, семейства под прага на бедността и т.н.);

-                 Допълнително забавен темп на възстановяване на местната икономика поради фокуса върху структурно уязвими сектори (добивна промишленост, строителство, и т.н.);

-                 Автоматизация и релокация на производството и заменяне (чрез механизация) на нискоквалифицирания труд;

-                 Липса на високо квалифицирана работна ръка и подготвени специалисти, които да позволят преориентирането на местната икономика;

-                 Липса на инфраструктура, ресурси (вкл. мрежи) за иновации;

-                 Липса на възможност за съфинансиране от общините на необходимите инвестиционни проекти;

-                 Продължаващо (промишлено) замърсяване на околната среда;

-                 Липса на законови механизми за реализиране на големи инфраструктурни проекти.

При представянето на гореизложената информация участниците изразиха следните мнения:

Ясен Кацаров, „Топлофикация – Перник” АД: „Вие говорите за запрашаване от ТЕЦ-а, но аз ще Ви кажа, че от три години няма такова запрашаване. До един месец трябва да се включи и серопочистващата инсталация. Замърсяването не идва само от ТЕЦ, тъй като през зимата се отчита най-високо замърсяване на въздуха и то е най-вече от битовите потребители, които горят всичко – от твърдо гориво и дърва, до всякакви отпадъци – гуми, масла, пластмаси и т.н. Трябва да се знае и че не се извършват измервания на концентрацията и наличието на диоксини и фурани, които са много опасни за човешкото здраве. Металургичните предприятия също са немалки замърсители.”

Росен Симеонов, Общински съвет Перник: „Летището в Кондофрей трябва да се включи в силните страни. Аз мисля, че е трудно да задържим хората да не работят в София. Там заплатите са по-високи и се търси високо квалифицирана работна ръка.”

Димитър Димитров, Община Радомир: „Явно е, че нещата не се получават и намаляваме като хора. Според мен трябва да търсим такива възможности за развитие, че да не бъдем зависими от София. Заплатите в Българо-шведското предприятие, което се намира в Радомир, са съизмерими със заплатите, които могат да се вземат в София. Не трябва да сме сателит и „туристическа спалня” на София. Перник е регион с традиции. Реалистично е да се върви в посока за подкрепяне на малкия и среден бизнес, но в сферата на производството, а не в сферата на услугите.”

Илиян Опрев: „По отношение на Европейските проекти в Перник, 60-70% не са реализирани, след като са били приети, поради липса на финансиране. Нямаме гаранционен фонд.”

арх. Даниела Димитрова, „Ардимекс” ЕООД: „Методиката за местната власт е много тежка. Трябва да се потърси начин за олекотяване на процедурите, да има идеи за съществени неща. Няма адекватен подход. Перник е една община, ощетена от това, че не е селска община и не би могла да получи финансиране от ЕС, а има много привлекателни за живот села – Рударци, Кладница, Селимица, но не е селска община. Имаме достатъчно села, които могат да се развиват, да се откриват нови работни места, да се развият хората по-добре. Има много свободни терени, но цените на търговете са много високи. Пустеещите територии може да се дават с преференции.

Трябва да се създаде благоприятна и привлекателна среда за живот на населението. Озеленяването в града ни също е много важен проблем. То трябва да се поддържа и опазва. Да се помисли върху намиране на форми за взаимодействие между общините и частните фирми, обединени около обща кауза за облагородяване на средата, а не само да се поддържат формални взаимоотношения.

Застрояването е самоцелно и хаотично, без обща визия за мащаб на пространствата, силуети, цветове и т.н.

Средният гражданин не е информиран и насочван, не е толерирана инициативността и активното участие – това е проблем на вътрешно-чиновническо ниво. Бизнесът не е канен да участва при решаването на регионални или общински проблеми.”

Ема Михайлова, Община Перник: „Аз не съм съгласна с това. Бизнесът многократно е канен, поканите са изпращани лично, но те не идват на срещите, които организираме. Хората от бизнеса отказват да присъстват на срещи, свързани с проектите. За това, за което може да се кандидатства, общината го прави и има много спечелени проекти. Работи се за зелена и достъпна среда, за оформяне на вътрешно-кварталните пространства.”

арх. Даниела Димитрова, „Ардимекс” ЕООД: „Как се одобряват проектите без градоустройствен план, без оценка на архитект и т.н.? Как можем да се запознаем с интегрирания план за градско възстановяване и развитие?”

Росен Симеонов, Общински съвет Перник: „Има сайт за ИПГВР (www.ipgvr-pernik.com), но там не се разглеждат отделни проекти. Tова какво ще бъде изпълнено се определя от проектите.”

арх. Даниела Димитрова: “Има много слаба информираност към хората. Информираността е едно от най-слабите звена, както и загубеното доверие в институциите – гражданите не вярват на общините и на държавата. Трябва да се работи в посока на толериране и облекчаване на условията. Няма съгласуваност между институциите, има нисък административен капацитет. Важно е да има участие на гражданите, информираност и ангажираност.”

Росен Симеонов: „Аз също съм съгласен с това, че хората нямат достатъчна информираност.”

Илиян Опрев: „Правят се много усилия за това. Ние имаме разработена група на Областната стратегия в една от социалните мрежи. Там всеки може да се запознае с това което правим, но няма участници.”

Елена Иванова: „Лошото е, че когато правим такива работни групи хората от бизнеса не желаят да участват. На сайтовете на общините всичко е широко достъпно.”

Илиян Опрев: „В заключение на казаното до момента се оказва, че малките общини са големият проблем.”

Елена Иванова: „Ще направим предложения към общините чрез писмени препоръки, които ще са анекси към Областната стратегия.”

арх. Даниела Димитрова: „Да се засегне и туризма. Да се направят необходимите мерки за призоваване към инициативност на гражданите да участват в проекти, например в тези за енергийна ефективност. Водната стратегия също е много важна.”

Елена Иванова: „Има Областен информационен център, който провежда информационни дни и кампании и ще ни предостави информация относно всички проекти, в които може да се участва.”

Илиян Опрев: „Трябва да се развие достъпността в района. В по-малките населени места да се обърне внимание на проблемите с ВиК. Доизграждане на язовир Раянци.”

Камен Каменов: „Първо трябва регионалните планове да се разработят. Няма я базата, за да се стигне до конкретизация. ВиК асоциацията не може да функционира. Много неща са започнати, но са само на книга.”

Илиян Опрев: „Да поставим приоритет на областно ниво. Да поставим фокуса на едно, две или три неща. Да говорим за достъпност в областта и по-малките общини. Искам да призова всички, които имат предложения да ни ги изпратят до края на месец април.”

Димитър Димитров: „Това е стратегия. И колкото по-конкретни проблеми заложим, толкова по-добре.”

Срещата бе закрита от г-жа Елена Иванова, която благодари на всички за активното участие.