Областна администрация Перник

На срещата присъстваха:

1. Даниела Младенова – Началник отдел, Община Радомир
2. Иван Бъчваров – Зам. кмет на община Брезник
3. Евгения Такова – Директор Д „УТОСИП”, Община Трън
4. Милена Кирилова – Гл. Специалист Хуманитарни дейности и връзки с обществеността, Община Ковачевци
5. Симеон Илиев – Изпълнителен директор на Областен бизнес инкубатор гр. Перник и член на УС на БАРДА
6. Йорданка Александрова – Директор на ОД на ДФ „Земеделие”
7. Николай Петров – Началник служба ДПК в РСПБЗН – Перник
8. Красимира Василева – Гл. експерт РДСП – Перник
9. Людмила Милева – Гл. експерт Дирекция „Бюро по труда” Перник
10. Сашка Станимирова – Мл. експерт НССЗ–ТОО Перник
11. Марина Павлова – Perniknews.com
12. Елена Иванова – Директор АКРРДС, Областна администрация Перник
13. арх. Александра Бабунска – Гл. експерт, Областна администрация Перник
14. Иванка Василева - Гл. експерт, Областна администрация Перник
15. Изабела Борисова – Ст. Експерт, Областна администрация Перник
16. инж. Борислав Драгомиров – Мл. експерт, Областна администрация Перник
17. Ирена Тодорова – Мл. експерт, Областна администрация Перник
18. Жечка Калинова – управител на фирма „Идеин”
19. Илиян Опрев – „Идеин”

Срещата бе открита от Елена Иванова - Директор АКРРДС, Областна администрация Перник. Тя даде думата на представителите на фирма „Идеин” да запознаят присъстващите с разработените от тях анализи, които ще бъдат част от Областната стратегия за развитие на област Перник.

Г-жа Жечка Калинова приветства присъстващите и припомни какъв е бил хода на събитията по изготвянето на Стратегията, както и с това какво е направено от първите срещи на експертните групи до този момент. Тя направи уточнението, че в данните, които са получили е имало доста неструктурирана информация, след което  представи анализ на получените статистически данни, включващ:

• Демографски анализ – показатели като гъстота на населението по общини, индекс на движението на населението през последните години и възрастовата структура на населението

• Икономически анализ и пазар на труда – брутен вътрешен продукт на човек от населението, разпределение на дяловете на секторите на икономическа дейност и на заетостта в тях, издадените разрешителни за строеж като мерител за икономическата активност и доверието в развитието на икономиката, преките чуждестранни инвестиции, анализ на работните места и на безработицата, заплащането и процента на хората в риск от бедност или социално изключване, както и структурата на населението по образователна степен

При представянето на горепосочените данни представителите на фирма „Идеин” направиха следните изводи:

• При една част от представените показатели изменението на стойностите в област Перник през последните години следва тенденциите на движение на средните за страната данни (с по-неблагоприятни от средните са показателите, отнасящи се до индекс на населението, възрастова структура и застаряващо население; по-добри показатели от средните за страната се отчитат при издадените разрешителни за строеж и нивото на безработица според броя на регистрираните в бюрото по труда).
• В много от посочените данни, обаче, Област Перник отчита стойности значително по-неблагоприятни от средните за страната (гъстота на населението, средна брутна годишна работна заплата, процент от населението в риск от бедност и социално изключване, в пъти по-малко от средното за страната са и заетите в секторите на образованието, културата, спорта и научните изследвания, по-нисък е и дяла на завършилите висше образование от този за страната).
• Относителният дял индустрията е традиционно висок, а финансовата криза оказва най-силно влияние именно върху нея. Това, заедно с липсата на добре изразена диверсификация на икономиката и намаляването на индустрията като относителен дял през последните години, е довело до срив на показатели като БВП, който съпоставен със средния за страната е драстично намалял.
• Средния нетен приход от дейността на компаниите е намалял, малките и средните предприятия ги няма, останали са предимно големите, а това влияе силно и на пазара на труда.
•  Дългосрочните инвестиции са повече за разлика от краткосрочните, което обяснява разликата в тенденциите на областно и на национално ниво, което се наблюдава.
•  Забелязват се силни интрарегионални различия между общините в областта във всички сектори, което прави много от набелязаните проблеми още по-големи за малките общини.
• Данните от статистическото проучване сочат сравнително нисък процент на безработица спрямо средния за страната, но същевременно и значително по-ниско средно годишно заплащане и БВП на човек от населението.  Това е ясен индикатор, че работните места не са качествени и са с ниска добавена стойност. Една от посоките, към които се целят на европейско ниво е създаването на повече и по-добри работни места. Това означава, че е необходимо преструктуриране не само на броя, но и на типа на създаваните работни места.
• Наблюдава се тенденция на устойчивост на негативните процеси.
• Ниско е нивото на реинвестиции в дълготрайни материални активи.
• Един от основните проблеми е първоначалното финансиране на спечелените проекти по европейски програми и фондове. Над 60-70% от спечелените проекти са прекратени.
• Необходимо е създаването на нагласа за инвестиране и то в посока дългосрочни инвестиции в производство.
• Върху икономиката на страната влияят и множество фактори от глобално естество като изнасянето на производството на много европейски фирми извън Европейския съюз.
• Данните, които са изложени, са на базата на официалните резултати, представени от Националния статистически институт. Реално сивата икономика и работещите в София по неофициални данни около 20 000 души оказват своя ефект върху реалните показатели.
• Един от големите проблеми е и проблемът с дългосрочно безработните, които  губят шансове за реинтеграция в обществото.
• Влиянието на близостта до София е отчетена като основен фактор за бъдещото развитие. Съществуват две основни парадигми за развитието на областта – към по-добро интегриране със София или към постигане на по-голяма самостоятелност на областта.
• Ниското качество на живот в областта, обезлюдяването и негативните ефекти на близостта до София, бяха посочени като едни от основните проблеми на региона.
• Иновации и енергия – едни от основните акценти на европейските стратегически документи. Икономиката през следващия програмен период трябва да е насочена към чисти и „умни” производства, а енертетиката – към създаването на 100% независими енергийни територии.
• Екологично чистите региони в по-отдалечениете от областния център части могат да бъдат използвани за биологично чисти производства.
• Много от причините, които възпрепятстват по един или по друг начин развитието на региона, са предопределени от законови и нормативни документи на национално ниво.

От фирма „Идеин” обясниха колко е важна достоверността на информацията за извеждане на точни изводи и акцентираха върху това, че особено в моменит на криза, данните от всяка година са важни за формиране на правилните изводи. Последва представяне на SWOT анализ и първоначално изведени приоритети за развитие на потенциала за конкурентноспособна областна икономика, модернизиране на инфраструктурата в подкрепа на икономическото съживяване и подобряване на качеството на живот и създаване на уникална туристическа запазена марка на областно ниво.

В последвалата дискусия се откроиха няколко различни гледни точки и предложения:

Г-н Симеон Илиев: Областните стратегии на Перник и на София трябва да се разработват в сътрудничество, защото много от производствата и дейностите, които „задръстват” столицата, могат да бъдат изнесени към област Перник.

Г-жа Елена Иванова зададе няколко въпроса за дискусия към присъстващите. Тя ги попита дали според тях е възможно сами, без влиянието на София, да се справим с проблемите и да се развиваме като самостоятелна област. Въпросът бе приет по-скоро като риторичен и присъстващите изразиха виждането си, че София трябва да бъде отчетена като важен фактор и нейното силно въздействие да бъде отчетено и да се работи в посока на сътрудничество. Другата тема, която тя постави, е това дали е възможно децентрализиране и в рамките на областта като се изнасят производства в периферията и малките общини.

Г-жа Красимира Василева се включи в така поставената дискусия като защити тезата, че такава децентрализация е труден процес поради много фактори – работна ръка, комуникационна обезпеченост и т.н. Тя даде пример с идеята за създаване на център за хора с психологични проблеми, като според нея, такива обекти трябва да се създават в близост до квалифицираната работна сила, която трябва да работи в тях, а това са големите градове. „Няма ресурс за такова преместване. Задължително ако се създаде такъв център, той трябва да е в Перник.”, добави тя.

Представителите на фирма „Идеин” изведоха още няколко акцента като необходимостта от добро покритие и достъп до интернет в малките общини,  индустриалната и миньорска история на града като предпоставка за развитие, необходимостта от туристически маркетинг и интегриране на туристически продукти за развитие на туризма, биоземеделието като възможност за развитие в екологично чистите райони и възможностите, които се разкриват пред бизнеса, свързани с гъвкавото работно място и време, което може да се използва като предимство за привличане на свободнонаемни специалисти в областта. Те закриха срещата, като приканиха отново присъстващите да изпращат материали и предложения до края на април и помолиха да бъдат осведомявани в случаи на констатиране на разминаванавания и грешки в информацията, подадена от статистическия институт.