Областна администрация Перник

На срещата присъстваха:

1. Любка Димитрова - Община Радомир
2. Любомир Цветков - зам. кмет Община Ковачевци
3. Валентина Андреева - Община Ковачевци
4. Зорница Вангелова - РЕКИЦ Перник
5. Маргарита Бадгувичка - ОУ ПБЗН Перник
6. Кръстинка Апостолова - Председател на туристическо дружество „Васил Апостолов”
7. Йордан Дичев - Народно читалище „Елин Пелин”
8. Станислава Георгиева - Държавен архив – Перник
9. Валентин Топалов - Председател на СБХ Перник
10. Анна Тодорова - Регионален инспекторат по образованието Перник
11. Ралица Гьорева - Началник отдел в Регионален инспекторат по образованието Перник
12. Елена  Темелкова – Директор Художествена галерия Перник
13. Мариян Дянков – Директор “SOS” Детски селища Дрен
14. Соня Станчева, Ръководител направление „Културни дейности” в ОК „Дворец на културата”
15. Валентина Методиева, ОДК Перник
16. Веселин Георгиев, Клуб по делта и парапланеризъм
17. Димитър Пенев – Клуб по конен спорт „Давид”
18. Симеон Мильов – Общински исторически музей Брезник
19. Венцислава Крумова – Регионален исторически музей Перник
20. Елена Иванова – Директор АКРРДС, Областна администрация Перник
21. арх. Александра Бабунска – Гл. експерт, Областна администрация Перник
22. Иванка Василева - Гл. експерт, Областна администрация Перник
23. Изабела Борисова – Ст. Експерт, Областна администрация Перник
24. инж. Борислав Драгомиров – Мл. експерт, Областна администрация Перник
25. Ирена Тодорова – Мл. експерт, Областна администрация Перник
26. Жечка Калинова – управител на фирма „Идеин”
27. Илиян Опрев – „Идеин”

Срещата бе открита от Елена Иванова - Директор АКРРДС, Областна администрация Перник. Тя приветства присъстващите като благодари за активното им участие и за изпратените данни и предложения, след което напомни, че Стратегията трябва да бъде готова до 30 юни и даде думата на представителите на фирма „Идеин” да запознаят присъстващите с разработените от тях анализи, които предстои да бъдат част от Областната стратегия за развитие на област Перник.

Г-жа Жечка Калинова приветства присъстващите и обясни, че ще представят наличната информация, която са събрали и която са се опитали да обобщят. Тя направи уточнението, че данните, които предстои да бъдат представени са по данни на Националния статистически институт и отчитат годините до 2011г и че Националния статистически институт не поддържа база данни за културата, затова са получили и много малка информация. Те направиха кратко резюме на това, което предстои да бъде представено – Демографска характеристика и икономическо състояние на областта, Образование и Култура. Също така поясниха, че спортът не е включен само на този етап, тъй като данните са получени по-късно, но че ще бъде включен впоследствие.

Преди да представят основните данни и анализи, обект на тематичната насоченост на групата, представителите на „Идеин” запознаха присъстващите с общата картина на населението и икономиката в областта.

Демография:

• големи интрарегионални разлики в разпределението на населението в рамките на областта, обезлюдяване на периферните зони
• възрастова структура – застаряващо население, намаляване на броя на хората в активна възраст

Икономически анализ и пазар на труда:

• срив на икономическите показатели;
• секторно разпределение на работната ръка – в образованието, културата, спорта и развлеченията са заети по-малко от 1% от заетите в областта, което е в пъти по-малко от средния за страната процент;
• нивото на безработицата е по-ниско от средното за страната, но въпреки това показателя на средната брутна годишна работна заплата е много по-нисък от средния за страната. Това означава, че съществуващите работни места са с ниска добавена стойност, съществува заетост предимно в сектори изискващи неквалифициран или нискоквалифициран труд;
• голяма част от населението (над 62%) е в риск от бедност и социално изключване

След така представената въвеждаща част, г-жа Калинова обърна внимание на присъстващите, че демографското състояние и икономическото развитие са едни от най-важните фактори, определящи състоянието на сферите на образованието, културата и спорта, след което продължи с представянето на данните като направи  някои изводи и обобщения.

Образование:

• Образователна степен. Образователната степен на населението в областта не се различава съществено от средните за страната стойности. Процентът на висшистите е по-малък, за сметка на завършилите средно образование. Положително е че процентът на хората с образование по-ниско от средно са по-малко от тези за страната. По-нисък е и процентът на хората, които въобще не са посещавали училище.
• Детски градини. Наблюдава се добра обезпеченост с детски градини в областта. Наличните места в детските градини в областта покриват почти на 100% необходимостта от такива. В малките общини се наблюдава наличие на повече места от деца, които ги посещават. (В представените данни бяха открити разминавания в броя на педагозите).
• Средни и основни училища. Съсредоточени са предимно в областния център; общият брой на завършилите професионални гимназии е по-висок от тези, завършили средно образование. (При представянето на статистическите данни за броя на учителите бяха открити сериозни разминавания от няколко от присъстващите на срещата.)
• Висше образование. В областта от 2010г. има един университет.

Култура:

Бяха представени статистическите данни за културните институции в областта:

• Театри;
• Музеи;
• Библиотеки и архиви;
• Читалища;
• Галерии

Бяха забелязани разминавания в статистическите данни.

Любка Димитрова, Община Радомир: „По отношение на педагозите аз не съм съгласна с данните, които имате. В Радомир във всяка група в детската градина работят по няколко педагози и то дипломирани магистри. Трябва да се направи проверка на данните от НСИ. „

Румяна Гьорева, РИО - Перник: „На територията на област Перник има 44 училища. В Брезник има професионална гимназия, в Радомир също има разминавания с тези данни. Учителите на територията на областта са поне два пъти повече. В Ковачевци има едно единствено училище с 12 деца и 6-7 учители. Направете запитване до инспектората и ще ви изпратим актуалните данни.”

Соня Станчева, Зам. директор на ОКДК: „Относно културата - не се отчитат парите от театъра, защото салона беше изгорял. Представленията се провеждаха в Обединения детски комплекс. Стратегия се прави по друг начин: по-добра информация, статистика. Трябваше да вземете данните от общините и да правим обсъждане върху новите база данни, за да заложим приоритетите. Трябва да се знае, че изчезват културни институции.”  Тя добави, че са пропуснати да бъдат отбелязани и двата младежки дома на територията на град Перник, Обединения детски комплекс, както и че има пропуски в представените данни за Трън и Радомир. Тя изрази и мнение, че според нея е редно Областната администрация да поддържа регистър с културните институции на територията на областта.

Жечка Калинова, управител на „Идеин” ООД се съгласи, че има разминавания, породени от некоректни данни, които ще бъдат отстранени. Тя допълни, че тези срещи са много  важни, за да могат на по-ранен етап могат да бъдат отстранявани подобни неточности. Също така поясни, че идеята на тази среща е да се формира стратегическата рамка за развитието на областта.

Симеон Мильов, Исторически музей - Брезник: „Какво значи “трябва” и “да се”? Не ползвайте тези думи като идея за нещо. Как да се осигури? Какво от това ще се случи? От кого „трябва”? Нови културни продукти? – това се прави непрекъснато.” Той също така изрази мнение, че изпълнението на Стратегията трябва да се осигури от Областната администрация.

фирма “ИДЕИН”: „Логиката на разработване на стратегическите документи е следната – Регионален план, Областната стратегия и после Общинските планове. Изпълнението на стратегията няма да го направи Областна администрация Перник. Областната стратегия не се финансира, тя няма финансови измерения. Областната стратегия задава рамките и насоките и отчита индикаторите за изпълнение на общинските планове.”

Симеон Мильов, Исторически музей - Брезник: „Нещо ми се губи. Разработваме стратегически цели и нищо повече. Как да се реализират? Какви са ни приоритетите? Във всяка община има съвети и ако те не направят това пожелателно нищо няма да се случи. Винаги съм присъствал на разработване на Областни стратегии и нищо.”

Венцислава Крумова, Регионален исторически музей - Перник: „Просто един стратегически документ не е достатъчен. Необходимо е да има работещи и активни организации. Тук не видях стратегически документ, от това което ни представихте.” Тя изрази несъгласието си със статистическите данни, и изрази мнение, че съществува достатъчна културна инфраструктура, която като качество трябва да се подобри.

„Областта трябва да знае какви са потребностите на общините, да им помага, да коригира действията им, да координира. Областта трябва да заложи да се запазят училищата в Трън, Кладница.

Има ли национална стратегия за културата? Няма, а всички ние си правим общински. Не показвате функциите на музеите, за да видите какви са потребностите, съществото на документа липсва. В стратегията очаквам да видя критичните точки на културата и социалните дейности. Къде е проблема? – Застаряването, трябва да се покажат новите потребности, да се изведат проблемите и да се поставят основите за приоритетите. Ние не се заяждаме, искаме да видим тенденциите.”

Симеон Мильов, Исторически музей - Брезник: „Имам предложение – да се изпрати това на общините и те да решават от какво имат нужда. Да стигне Областната стратегия до общините и те да го направят, защото това е политически документ.”

Елена Иванова, Областна администрация Перник: „Да помолим и да напомним на Общинските съвети да съдействат за координация между всички институции. Наистина има разминаване на данните, да се проследят каналите на статистиката и връзката контрол местно самоуправление и администрация. Да се опитаме да въздействаме и за Оперативните програми и проекти.”

фирма “ИДЕИН”: „Няма данни, посочените са общи от последните пет години. Всичките стратегически документи са така събрани.”

Симеон Мильов, Исторически музей - Брезник: „Нека да я има статистиката, но хората си отиват, защото нямаме устойчиво развитие. Няма да последва нищо. Ние нямаме икономика, за да си направим и подобрим нещата.”

Елена Иванова, Областна администрация Перник: „Неработеща е практиката да се подават статистики на пет години, а всеки институт я подава на една година.”

Валентина Методиева, ОДК Перник: „Има ли предишна стратегия – да, от 2005г. В какви оперативни програми сме успели, да стъпим на тази основа и да надграждаме. И какви ще са новите Оперативни програми, за да си помогнем.”

Елена Иванова, Областна администрация Перник: „Областният информационен център предоставят тези програми и ще качим информацията в сайта на Областна администрация Перник. Чрез народните представители и Областния управител ще се предоставят тези неща в Министерски съвет и ще се лобира законодателно.

Общинските планове ще минат през Областния съвет за развитие и вашата активност е от значение. Това налага необходимостта от нова среща преди приемането на стратегията.”

фирма “ИДЕИН”: „Стратегията е политически документ (но не в партийния смисъл на думата „политически”). Тя трябва да формира каква ще е политиката за развитие, но и да е съобразена с ресурсите, с които разполага областта.„

Венцислава Крумова, Регионален исторически музей - Перник: „Не е ли песимистична тази стратегия, ще си живеем в криза ли? Как ли – с проблемите, които изложихме. Да се мисли за полупланински и планински места. Да не гледаме на средствата от Европейския съюз като допълнителна възможност и да си помогнем сами. Липсва подкрепата на държавата. Това е болката. Областната администрация трябва да защити интересите на областта си. Да запазим Перник и като център на Маскарадните игри. Това пак е въпрос на политика на областно и национално ниво.”

Като основни акценти от създалата се дискусия бяха изведени и подкрепени няколко мнения:

• да се проверят методите за събиране на информация в НСИ и да се отстранят неточностите;
• да се подобри координацията между общинските съвети, общините и областната администрация в името на създаването на общи политики за развитие на региона;
• интересите на общините в областта да бъдат защитени на национално ниво от областната администрация, включително и чрез народните представители от региона за внасяне на предложения за законодателни промени.

Заседанието бе закрито от г-жа Елена Иванова, която благодари на присъстващите за активното участие.