Становище и предложения на Регионалната здравна инспекция – Перник
Целите на РЗИ - Перник се реализират чрез:
- Подобряване качеството на медицинското обслужване на населението и повишаване ефективността на здравната система в Област Перник, за достигане на максимална степен на удовлетвореност на пациентите и подобряване здравното състояние на населението.
- Подобряване здравния статус на рискови групи от населението /етнически малцинства; инвалиди; социално слаби и безработни; възрастни; деца и т.н./.
- Защитаване на правата на гражданите и тяхната равнопоставеност в достъпа до здравни ресурси и преодоляване на териториалния кадрови недостиг на медицински специалисти в определени райони /Трън, Земен/.
- Провеждане на активен епидемиологичен надзор над заразните заболявания, ефективен контрол на противоепидемичния режим в лечебните заведения и контрол върху качеството и ефективността на дейностите по дезинфекция и стерилизация. Активно участие в съществуващите специализирани информационни мрежи за заразните заболявания в Европейския съюз и СЗО.
- Осъществяване на ефективна система за опазване на страната от внос на заразни болести, укрепване капацитета на звената за граничен здравен контрол и изпълнение на изискванията, залегнали в Международните здравни правила.
- Постигане на висок обхват при изпълнение на Имунизационния календар на Република България, засилване на взискателността от страна на РЗИ по отношение на планирането и отчитането на извършените имунизации, реда и начините на тяхното провеждане. Осигуряване на надеждно функционираща „хладилна верига”.
- Провеждане на ефективен здравен контрол по прилагане на законодателството на ЕС и на националното законодателство за обекти с обществено предназначение, за продукти, стоки и дейности със значение за здравето на човека и за фактори на жизнената среда.
- Извършване на независима, компетентна и прозрачна инспекционна дейност при спазване на утвърдени стандартни оперативни процедури, ръководства или указания.
- Предоставяне на своевременна и достоверна информация на обществеността за резултатите от провеждания държавен здравен контрол.
- Продължаване на дейностите по приети национални програми и политики за ограничаване на заболяемостта и смъртността от социално значими заболявания, свързани с поведенческите фактори на риска (тютюнопушене, нездравословно хранене, злоупотреба с алкохол, ниска двигателна активност и др.) и факторите на риска в околната среда.
Като част от дейността на РЗИ - Перник е изготвянето на здравно-демографски анализ, както и изготвянето на анализи, оценки и проучвания на факторите на жизнената среда. Въз основа на резултатите се търсят зависимости, с оглед разработване на регионални програми свързани с подобряване факторите на жизнената среда и здравословното състояние на населението.
Анализът на здравно-демографската ситуация на Областта е важен, тъй като предоставя възможност за оценка на здравното състояние на населението и насочва вниманието към потребността от промотивни, профилактични, лечебни или палеативни грижи.
І. Здравно-демографските процеси, протичащи в Областта са идентични с тези протичащи в страната:
- „Демографската старост” на населението, намаляващ относителен дял на децата и лицата в трудоспособна възраст;
- Висока обща и детска смъртност;
- Високо ниво на „подмладена”, преждевременна смърт;
- Ниска раждаемост;
- Увеличаваща се заболеваемост;
- Отрицатален естествен прираст;
Основната цел на регионалната здравна политика, осъществявана от РЗИ е да се гарантира на населението равнопоставеност, достъп до своевременна, достатъчна по обем качествена медицинската помощ при максимална ефективност на разходваните обществени ресурси и осигуряване на адекватно и устойчиво развитие на здравната система в региона.
Удовлетворяване на потребностите и очакванията на пациентите е главна, непосредствена задача на РЗИ.
ІІ. Анализ на качеството на атмосферния въздух в гр. Перник за 2011 г. и анализ на здравното състояние на населението по нозологични единици, имащи доказана връзка със замърсителите на атмосферния въздух.
В анализа са включени данните на РЗИ - Перник от ежедневния лабораторен контрол на състоянието на атмосферния въздух в гр. Перник и данните на РИОСВ - Перник за средните годишни концентрации за ФПЧ10. През 2011 г. РЗИ - Перник пробонабира от 2 пункта по показатели: общ прах, серен диоксид и азотен диоксид, както и извършва експресни метеорологични замервания. През 2000 - 2003 г. е проведено изследване на концентрацията на оловни аерозоли в атмосферния въздух в гр. Перник. Стойностите на показателя от лабораторните изследвания показват порядък доста по-нисък от ПДК, съгласно нормативните изисквания, който не може да провокира неблагоприятни ефекти върху здравето на населението. Поради тази причина временно този показател е изключен от показателите за наблюдение на атмосферния въздух в гр. Перник.
Анализът на данните за замърсяването на въздуха по проследяваните показатели показва:
- Увеличаване на пробите с отклонения за общ прах, както и на Средната годишна концентрация от 0,260 за 2010 г. на 0.275 mg/m3 за 2011 г.;
- Значително повишаване на средните годишни концентрации за ФПЧ10 и ФПЧ2,5, спрямо предходните години от проследявания период;
- За разлика от предходните две години, когато не са установени превишения на нормата за СЧК на серен диоксид, през 2011 г. в 0,82% от пробите общо за двата пункта има превишения на СЧК. Има превишение и на допустимия брой отклонения за всеки пункт на СДК на серен диоксид.
- Броят превишения на СЧК за азотен диоксид отново е над допустимия. Процентът на СЧК над пределно допустимата концентрация спрямо предходната година се е увеличил, но все още е по нисък от този през периода 2007 – 2009 г.
Значителното замърсяване на атмосферния въздух има множество социални и здравни последици за хората. Данните на РЗИ - Перник за заболеваемостта в община Перник от болести на дихателната система за 2011 г. показват, че тя е най-голяма за разглеждания период: 2005 – 2011 г., т.е съществува оформена тенденция за увеличението й. Тя е по-голяма от средната за областта и от средната за общините в Пернишка област, където няма рискови за здравето производства (община Радомир, община Брезник, община Трън, община Земен, община Ковачевци).
Обща заболеваемост на 1 000 от болести на дихателната система
за 2005 г., 2006 г., 2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010 и 2011 г.
година |
област Перник |
община Перник |
община Радомир |
Община Брезник |
община Трън |
община Земен |
община Ковачевци |
2011 |
407,3 |
460,3 |
346,3 |
157,8 |
126,0 |
178,1 |
180,5 |
2010 |
415,1 |
427,9 |
351,7 |
176,9 |
174,6 |
146,8 |
166,2 |
2009 |
370,2 |
400 |
407 |
197,4 |
153,9 |
110,7 |
229,1 |
2008 |
337 |
357,1 |
411 |
180 |
148,7 |
119,7 |
91,6 |
2007 |
342,8 |
373 |
355,3 |
277 |
73,3 |
116,4 |
113,2 |
2006 |
406,7 |
451,9 |
303,6 |
227 |
109,2 |
130,3 |
86,5 |
2005 |
335,5 |
353,2 |
421,7 |
327 |
189,6 |
249,2 |
119,6 |
По данни на дирекция Медицински дейности към РЗИ – Перник закономерностите на дихателната заболеваемост при възрастните за община Перник през периода 2008 - 2011 г. следват тези на общата дихателна заболеваемост, като се оформя ясно тенденция на увеличение. Тази тенденция, с още по-голяма сила се наблюдава при децата до 18 г., където през 2010 г. се отбелязва скок от 346,80/00 увеличение. Това е показано в следващата таблица и графиката към нея.
Заболеваемост на 1 000 от болести на дихателната система
в община Перник, за периода 2008 – 2011 г., по възрасти
общо |
възрастни |
Деца до 18 г. |
|
2011 г. |
460,3 |
334,9 |
1231,9 |
2010 г. |
427,9 |
296,7 |
1216,7 |
2009 г. |
400 |
319,9 |
869,9 |
2008 г. |
357,1 |
294,4 |
723,8 |
При децата от областта, чието здраве е много чувствително на качеството на атмосферния въздух, заболеваемостта на дихателните органи през 2011 г. е най-голяма за община Радомир. Следват община Перник, област Перник, община Ковачевци, община Брезник, община Трън и община Земен. При възрастните, разликите във заболеваемостта през 2011 г. между общините са по-малки, като най-висока е дихателната заболеваемост в община Перник. Това е показано в следващата таблица и графиката към нея:
Заболеваемост на 1 000 от болести на дихателната система през 2011 г. по възрасти за област Перник и общините към нея
област Перник |
община Перник |
община Радомир |
община Брезник |
община Трън |
община Земен |
община Ковачевци |
|
общо |
407,3 |
460,3 |
346,3 |
157,8 |
126 |
178,1 |
180,5 |
възрастни |
277,4 |
334,9 |
188,9 |
109,4 |
67,5 |
126,6 |
69,2 |
деца до 18 г. |
1151,2 |
1231,9 |
1278 |
421,9 |
361,1 |
280,5 |
513,9 |
Увеличената заболеваемост в големите общини, където замърсяването на въздуха е по-голямо, доказва, че то е обективна причина за нарастването й. Други фактори са климата, ниво на жизнен стандарт, генетичната предиспозиция и др. При възрастните голямо значение за заболеваемостта има нарушаването на основните принципи за водене на здравословен начин на живот.
Заболеваемостта от дихателните заболявания за общината продължава и през 2011 г. да е на второ място след заболеваемостта от болести на кръвообращението.
Установеното здравно и демографско състояние на населението в община Перник, с изявилата се устойчива тенденция на увеличение заболеваемостта от дихателни заболявания, по категоричен начин показват необходимостта от неотложни мерки за подобряване качеството на градската среда.
Предприетите мерки за подобряване на качеството на атмосферния въздух от Община Перник са насочени основно в подобряване на пътната настилка, благоустрояване на обществени сгради, озеленяване, редовно почистване на улиците и свободните площи, газификация и т.н.
- Предложение: За подобряване качествата на атмосферния въздух е необходимо вниманието да се насочи също към:
- Подобряване настоящите производства, както и въвеждане на нови съвременни екологично чисти технологии и производства;
- Подобряване управлението и оптимизирането на транспортния трафик;
- Засилване контролът и обновяването на автомобилния парк;
- Търсене на механизми за промяна качеството на горивата, използвани за в промишлеността;
- Спазване хигиенните изисквания и спиране на безразборното строителство - предотвратяване на застрояването на зелените площи;
- Създаване “Зелена зона” около шламохранилищата.
ІІІ. Анализ на състоянието на водите за питейно-битови цели в област Перник за 2011 г.
През 2011 г. РЗИ - Перник работи по програма за мониторинг на качествата на питейната вода, предназначена за питейно-битови цели в област Перник, изготвена съгласно изискванията на Наредба №9 от 16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на регионалното развитие и благоустройство и министъра на околната среда и водите (обн., ДВ, бр.30 от 28.03.2001 г., изм. бр. 87 от 30.10.2007 г., изм. и доп. бр.1 от 04.01.2011 г.). По изпълнението и се мониторират водите, осигурявани от водоснабдителните организации „ВиК” ООД, гр. Перник, „Водоснабдяване” ЕООД, гр. Брезник, Община Ковачевци – дейност ВиК.
Данните от проведения мониторинг от РЗИ - Перник и ВиК сочат, че през 2011 г. качествата на питейната вода като цяло са подобрени спрямо 2010 г., като подобрението е за сметка, както на постоянния, така и на периодичния мониторинг.
От направения анализ на качествата на водите, ползувани за питейно-битови цели в област Перник през 2011 г. е видно, че 99,01% от всички проведени изследвания по ДЗК, отговарят на нормативните изисквания по микробиологични, физико-химични и органолептични показатели. Това е с 1,01% повече спрямо 2010 г. (98 %).
ІV. Анализирани са получените резултати от замерванията на имисионен шум в урбанизираната територия на гр. Перник през 2011 г. и е изготвeн годишния доклад за шумовото натоварване в гр. Перник, с предложения за мерки за неговото намаляване.
Обобщеният доклад за шума, включва информация от шумовото натоварване в гр. Перник. През територията на града преминават железопътна линия и две вътрешно градски магистрали. В близост до тях са разположени промишлени източници на шум - ТЕЦ “Република” и предприятие на тежката металургия – Завод “Стомана”.
Броят на пунктовете за мониторинг на шумовото натоварване в околната среда е 24, съобразен е с Методика на МЗ от 2007 г. за определяне на броя, разположението и разпределението на пунктовете за мониторинг на шума, както и периодичността на измерванията и/или изчисленията на шумовите нива.
- Пунктове, прилежащи към пътни и железопътни трасета – 10 пункта – 40% от всички пунктове.
- Пунктове върху територии с промишлени източници на шум – производствено складови територии – 7 пункта – 30%.
- Пунктове върху територии, подлежащи на усилена шумова защита – 7 пункта.
Разпределението на броя пунктове с регистрирани в гр. Перник шумови нива в зависимост от шумовия диапазон за периода 2005 - 2012 г. е следното:
Общ брой пунктове |
под 58 dB[A] |
58-62 dB[A] |
63-67 dB[A] |
68-72 dB[A] |
73-78 dB[A] |
|
2005 |
24 |
2 |
5 |
4 |
9 |
4 |
2006 |
24 |
1 |
6 |
4 |
6 |
7 |
2007 |
24 |
1 |
4 |
6 |
6 |
7 |
2008 |
24 |
1 |
3 |
7 |
5 |
8 |
2009 |
24 |
1 |
4 |
7 |
4 |
8 |
2010 |
24 |
1 |
2 |
8 |
4 |
9 |
2011 |
24 |
1 |
2 |
8 |
2 |
11 |
2012 |
24 |
1 |
1 |
7 |
6 |
9 |
От таблицата и графиката към нея през 2012 г. се вижда, намаление броя пунктове с по-ниските шумови нива в диапазоните 58 – 62 dB[A], 63 – 67 dB[A], както и пунктовете с най-високи шумови нива в диапазона 73 -78 dB[A]. Значително е увеличен броя на пунктовете от диапазона 68 -72 dB[A]. Шумовите нива в диапазона под 58 dB[A] са същите. Като цяло шумовото натоварване за периода 2005 – 2012 г. се е влошило, като влошаването през 2012 г. спрямо 2011 г. е за сметка на високите шумови от диапазона 68 -72 dB[A].
Общата тенденция е на увеличаване на средните шумови нива спрямо 2005 г. за всички пунктове от групата, като 2012 г. е с максимуми на стойностите за шумови нива за периода 2005-та – 2012-та г.
Средни стойности от измерването на шума на 24 пункта, определени за контрол на територията на гр. Перник през 2005, 2006, 2007, 2008, 2009, 2010, 2011 и 2012 години
Въпреки предприетите мерки от Община Перник, равносметката от направения анализ на шумовото натоварване в гр. Перник показва, че само в три от двайсет и четирите пункта са измерени стойности на шума, отговарящи на българската нормативна база. Във всички пунктове има увеличаване на шумовите нива. Това показва необходимостта от допълнителни мерки за подобряване на акустичната обстановка за снижаване на шумовите нива до нормални за съответния регион. Така ще се постигне намаляване на здравния риск от специфичното и неспецифично въздействие на шума върху общественото здраве.
Предложение: За да се подобри акустичната обстановка е необходимо:
- Да се поддържа в добро състояние пътната настилка.
- Да се озеленяват всички възможни площи около защитените обекти.
- Да се създават зони, свободни от МПС и обходни маршрути за ограничаване и намаляване на шума в жилищни зони, около училища, болници и др.
В условията на урбанизацията на живота непрекъснато нараства интензитетът, броят и разнообразието на различните източници на шум. За намаляване на комплексното влияние на шума върху организма на човека са необходими активни действия от всички институции и цялото общество за нормализиране нивата на този агресивен за здравето фактор на околната среда.
VІ Във връзка с реализирането на дейности по профилактика на болестите и промоция на здравето:
Предложение: Да се създават условия за продължаване на дейностите по приети национални програми и политики за ограничаване на заболяемостта и смъртността от социално значими заболявания, свързани с поведенческите фактори на риска (тютюнопушене, нездравословно хранене, злоупотреба с алкохол, ниска двигателна активност и др.) и факторите на риска в околната среда.
Дейностите са насочени към:
- околна среда и здраве;
- ограничаване на тютюнопушенето;
- дейности насочени към профилактика и намаляване на онкологичните заболявания;
- здравословно хранене;
- подобряване на физическата активност на различни групи от населението
- профилактика и контрол на СПИН и ППБ;
- подобряване на сексуалното и репродуктивно здраве
- ограничаване на остеопорозата;
- превенция контрол на туберкулозата;
- промоция на здраве сред етнически малцинства;
- психично здраве и превенция на суицидния риск и суицидното поведение;
- превенция на употребата на наркотици;
- контрол и надзор на туларемията в Пернишка област.